сряда, 9 февруари 2011 г.

Пробуждане


Събуди се.
Изми остатъците, които все още се заседяваха и намаза раните. Потърси дреха и надяна кураж. Пристъпи леко в тъмното, да събере части за своите доспехи.
До късмета ще намери и тях, ако не се уплаши от остатъчния им вид. А за какво и е?
Не всичко е небе, има и твърда земя. А падането толкова боли.
Бяха разхвърляни.
Това, което пазеше краката, все се виждаше в ъгъла. Бързаха, в бягане в себе си.
За ръцете бяха на резки. Да затварят на липсващи парчета в някакви измислени борби.
Тази за гърбът я нямаше. Тук, там петна, които приличат на непредпазено.
А за гърдите беше в някакви жалки остатъци и недоимъци.
Трябваше нова. Нова ли?...не.
Нали все е това. Как ще става? Някой разглобява на частици. И друг събира, сглобява и пази наново разпиляният си живот.
Но вече, като стар боец със своите белези. Надява си куража и опитва да промени късмета си.
Може би защото вярва в нещо!


*Изображението е с лиценз Public Domain

Няма коментари:

Публикуване на коментар