Сънища

Не искам да се вмъкват
в малкото ми мигове
като кошмар
като заспя
не искам и мечта
издайно
утрото ги гони
а аз се смея или кървя
да влязат в някаква реалност
като изсъхнала трева
дори
на светло слънцето
я гали
изстинала и смачкана
е днес
утре ще расте
ръката в кал
плевели плеви
затворя ли очи
всичко да угасне
война, борби
цветя прекрасни
изникнали в някакви
очи
небето да е ясно
с обикновени някакви
звезди
не наречени на Аз и Ти
като заспя
и в миг да се събудя
без пътища в неизмерен свят
само една пътечка
стига да ме води
дори без нея
ще се уча да вървя
като заспя и да почивам
от тежести
на неизказаните мигове
които сякаш
все в заем взимам
насън застават
като прелести
кошмарите
в съня си гоня
а в деня да си порастват пак
сякаш прах съм ронила
или сълза
онази вечер беше смях
какво държах
гледах или галих
а по светло не посмях
искам просто да заспя
нощес
а в някое от днес
да знам
че съм изгубила
или спечелила от себе си
не и от съня
разнасял ме в полюси
които съм избрала
а сега се чудя
как съм могла
да ги побера.


*Изображението е с лиценз Public Domain