Най - лесно е да мислиш само за себе си. Да си намислиш измислица ей там в далечината и да тръгнеш, а край тебе паравани. Не виждаш, че си закъснял и часовникът ти е изтиктакал.
Изпуснал си началото. Не си усетил как от вътре е плакало, когато си изблъскал за да минеш напред и да видиш слънчевото зайче. Не да се порадваш, ти даже не го погледна. Да видиш колко си пораснал. Там някъде по средата събира, за да мислят пак за теб. Отначало обещава, но забрави на прага. Мислеше си, че ти си цялото и всички трябва да се лепят за да го предпазват и градят. А домът ти е студен и в летен ден. Не помниш оня или тоя, само Аз и Мен. Когато изведнъж ти паднаха параваните и светът ти се показа, не позна добротата, мъката и съвестта. Някак се искра жертва. Сякаш някой те е изпил и те е изял. А не мислиш, че не си раздал от себе си трохичка и с капчица от ляво не си полял.
Сега си празен. Нищо, че не си посегнал в себе си. Всичко свое ти си пропилял.
*Изображението е с лиценз Public Domain
Няма коментари:
Публикуване на коментар