събота, 12 февруари 2011 г.

Претенции - хейтърско

Всеки има едни такива.
Днес излизах по дребни лични дела. На връщане не исках, ама ми духаше. Не ме слуша тоя вятър и туй то. То тая година малко ми напълняха скелетните форми та не ме захвърли. Не от друго, ами щото си седя дома. Поради претенциите на скопосното ни правителство, че всичко е в реда на тинята и сме в безработицата на някакви си мижави процентчета. Също така и разните така наречени работодатели къде имат претенции към мен. Та не съм се поминала, а напълнях / с какво ли ха ха ха/
Връщам се значи и вятъра ми насъбира един тон хартии, торбички и други серсемни неща. И аз щот се смятам за нещо си намерих претенции. Ех колко са с по-големи претенции и какви боклуци и мръсотия се носи из улиците. Не знам памперсите и превръзките къде са хвръкнали. Такова не се насъбра в краката ми, а и не съм ровила.
Иде пролет и пак тези и онези комшии с претенции ще свирнат да чистим зад блока. И като лудите да сечем и живия плет. Ма няма сляза. Едно, че се карам на двамата си пушачи за един фас. И второ, ако се изсече това, не знам цяло лято какво ще лъска и ще се вижда. Има и трето. Имам чувствителна кожа, стана такава.

Има едно хубаво нещо днес. Купих си качествено месо на добра цена. Бях посрещната учтиво от младо момче на годините на сина. Добро обслужване! Кой казва, че всички млади хора са такива и онакива?!

4 коментара:

  1. Ами винаги има нещо малко, което да ни подобри настроението. Една усмивка стига:)

    ОтговорИзтриване
  2. Опече ли месото?
    Много весел и слънчев ти е станал блога!И намига:)

    ОтговорИзтриване
  3. Само наденичката ама утре:) свинското през седмицата.
    Ами да изучих се и аз да си намествам красоти , Благодаря! :)

    ОтговорИзтриване