Линията

Какво е линията на живота?
Една измислица, фантазия или реалност. Изпъната с килимчета от рози по които лесно ще изтанцуваш с босите си крака. Докато се усетиш и си стигнал края. Не на милиметрите си ценни. На постелката. Стъпил си в реалността. Газиш по хиляди бодили и се спъваш в камъни.
Падаш, ставаш и виждаш слънцето. Имало и радост. Топят се парченцата от лед. От топлината събираш цветове, но имаш в излишък. И няма кой нагорното да събере.
И вятърът разпръсква по- хилавите, остават силните не ярки цветове.
И докато се усетиш си забогатял. Събирал си все черно и никой не си е разделял с теб болките.
Нареждал си по рафтовете, каквото си натъпкал и насъбрал.
А другият рафт до него, все малък и недоказан с измислени портрети в рамки. Има и пътища показани като макет. Все си се отказвал. Страх те беше от дъжда. Изми ти черното. Раздаде каквото ти беше останало и спря. Криволичеща била и прекъсната.
Страх те е от многото любов, която може да си остане в теб и не знаеш какво ще я правиш.
Като всичко останало, което си трупал. Освен ако не вярваш на тази линия.