четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Гости

На вратата се звънеше много настоятелно. А Митка си инсталира тоя нов звънец колкото да се стряска и да си удря коленете в холската масичка. Сега няма да наслага подробности, защо и били коленете. Ама без сексуални желания и намеци по изгрев, да не ляга с всеки. Тя имаше хубави и стройни крака и носеше къси поли и сега така си хакна капачките в тая дървения. Ма кой и е крив. Да си сложи гласов звънец, който при всяко пубутване за щяло и не щяло писка, 'искате ли гости'. Ама манталитет, да не остане назад. Ако си дрънчеше старият като разбита стара пералня кво, няма да стане ли. Ще, ама няма да бърза сякаш ще пуска някоя два пъти клас А А къде пере тихичко/до към някой месец/ Но пък няма да се сяцка така.
Закуцука лекичко, като преди това погледна будилника/ подарък от баба/ и получи изрив. Шест и трийсет сутринта. Какви гости бе? Пъплеше толкова бавно към вратата, че започна да си свива пръстите на ръцете /дано и стигнат че на краката вече мязат на синя риба от петнайсет дни/и да мисли, кой може да се осмелява да щурмува през това умряло време нйните покои.
Първо, няма да е комшийката Рада за лъжичка кафе. Тя спи повече и от нея. Снощи едвам, едвам я чу като се прибира от нощна смяна. Работела в нощен клуб като танцьорка, дрън-дрън. Как чу ли? Сега ще ви казва тука какво пък Миткосва посред нощите в собствената си крепост, айдеде.
Второ, не е баба Гина отсреща за сол, да я наглежда. Тя го прави малко след дванайсет вечерта, тогава готви.
И преброителите не са. Въпреки, че били имали тънтири, пънтири работно време. Оня ден с един преброител мериха спалното помещение и банята, тъкмо до два по никое време.
Да е за водата, не е. Сноши идваха и я секнаха по време на вечеря на свещи, не в джакузи. Но така излезе по техните сметки.
Чакай да си спомни кой ден е, че чака мама от село с месо най- вече. Не ще буркани. Ще си купи пресни зеленчуци, без пестициди. От една баба на пазара.
Ами минаха калайджиите на тави и сектантите, само ги изпогледа и те се врътнаха. Оня ден дойде един да продава презервативи бе. Един час я държа на вратата. Всякакъв вид имаше. Но такива музикални не беше виждала, та си купи иначе нямаше да си тръгне. Познайте с коя музика.Тайна...
Не може да се върне и снощният. Беше го изцедила като лимон в чай, без да го до изяжда. Кога си отиде да си приглади одраната козина, не знае и не помни.
Няма да са от интернета. Смени доставчика пак като носна кърпичка. Не можеше да си покаже снимките от кафенцето във фейса. Да си види рейтинга и да каже какъв цвят е днес маникюра и. Ама тия за какви се мислят, че една магнитна буря ще и спре изливането на жизнено важна информация из пространството.
Не е викала майстор. Не за гърба де. За канала, а и те всички идваха по някое време следобед.
След всичкото изброяване и куцукане, най- сетне стигна до вратата. В бързината или от изчезването на всякаква мисъл от стискане на зъби, забрави да погледне през шпионката
Щракна ключа и отвори.
- Како искаш ли една губерка ма. Знам чи имаш да шийш многу дупки и сутрин ти трябва нешо дет са вдява бързу. Ама кат ти гледам киселата мутра мога да придложа и други екстри, от тях ша ти настръхни и на газъ вълната. Ша забравиш уцета и ша станиш едну ухилену нищу. Дажи няма да знайш как са казваш.
Митка се обърна назад в коридора и по средата видя големия червен лъскав ток на една обувка. Като се изправи пред нея нямаше никой, не че щеше да го удари.
Чудеше се накъде да замери, звънеца или шпионката.

Няма коментари:

Публикуване на коментар