четвъртък, 10 февруари 2011 г.

И броя

Защо тъй често ги слагам в длан
и ги броя
нареждам купчинки
малки и големи
дори и цвят им слагам
без да преценя
че той се сменя
полагам първо грешките си
днес
и черните ми грижи насъбрани
натежават
трудно се броят
събарят погледа
а утре
с устрем изхвърчават
аз започвам болки да броя
някак надълбоко продължавам
да губя бройките
или да преиначавам
когато се усетя
започвам пътищата
едните светят
с начало и с край
другите тъмнеят
търсят брод
стигат до завоя
и не намират свойта
"Одисея"
завръщат се превити
на спомен и неизмината мечта
леко скрита
като се застоя от извървяно
броя лъжи и истини
някак се кръстосват
вплели се като сестри
броя до три лъжи
уж тъмни с искри по тях
линиите се менят
като думите в излишък
които се броят
и радости броя
може ли без тях
като малки, пролетни цветя
увяхват
за да цъфнат пак
без фалшивото си слово
цветът им днес
ако е зима ще дойде пролет
ще се покажат
до забравената ни душица
без да ни накажат
и любовите броя
като редки камъни
които рядко се показват
аз съм истинската
и хоп на всичките камари
а аз не мога да познавам
кое, къде
или не трябва да броя
да погледна невидимите мои
и да раздавам
малка скромничка усмивка
прашинка радост
частица доброта
една любов
никаква двойствена игра
без претенции
за огромна цялост.

3 коментара:

  1. Това стихотворение го изпуснах . Но вие така и така гласувате и съвеста ми ме бутна да го върна. За ВАС моите гости!

    ОтговорИзтриване
  2. Оня ден Блогер ми направи бъг та пак така ама надвечер. Сега аз , ама нищо:)

    ОтговорИзтриване