Страничка11 - Събуждане

И хоп, Любчо се събуди. С тези негови фантазии, които се опитваше та прокарва в реалността, някак като оправдания, ставаше лошо. Бяха се прокраднали и в сънят му и сега скочи, като стресна единственото реално нещо, котето Лъв.
- Любчо, Любчо бе. Ставай, че вместо ти да хвърляш камъчки по прозорците и да събуждаш слънцето, то ще ти прати вчерашните миризливи маратонки с моите ръце и ще скочиш.
Сякаш сте се сдушили с луната и тя не те издаде като се прибира. Вместо пълна и облещена както наричаха, беше тъмно като в рог. Ама и ти се промъкна и легна, също като Лъв, когато открадне нещо и след това се присламчи при теб да се прави на невинен.
Аууу, това какво е дето си го скатал тука при тези миризливите, бележника. Какво е това, 2, 3, 4 и пак. Ама и от час си бягал. По какво, че не виждам. Тоя котак ми е свил очилата, нарочно, вие сте комбина двамката. Познах по дирите в хладилника които сте оставили нощеска, детски ръце и котешки лапи. Снощи не си ял от захлупената яхния. Двамата с котака сте си правили сандвичи. Ама не може само това да ядеш и не си си мил ръцете.
Ще го видя аз тоя рижавия като заминеш в това училище, ако намериш пътя за там.
- Любчо о о , а пак си скочил през прозореца, а косматия...

следва продължение