вторник, 29 март 2011 г.

Писарушкане

Онемелият лист пак се свива
от гъдел
не натискай бързо, де
правиш дупки
а вече боли
какво имаш днес
с какво ще напълниш
с бодли
някак не ми е приятно
ще охкам
кръвта ми изтича
а ти пишеш ли пишеш
и буквите тичат
дръж химикала и подреди
цвете
малко лалета
добре ще ми дойдат
червени
не късай по много
от техните думи
все пак и три
ще бъдат засмени
знам че
за омраза не пишеш
но аз да кажа
не разнасяй
по бялото тяло
черно одеяло
ще пожълтея и ще се вкисна
невярна болест ще пипна
даже не ще да усетиш
и тебе ще хване
ти често си драскаш
за огън
някакъв пламък
поне кибрита забравяш
сега да не сложиш и клечки
аз съм листче хартия
но ако пламна
и теб ще затрия
за очи си нареждаш
слагаш ги всякак
сякаш с твоите
недовиждаш
а с ония до блясък
най често подмяташ
за любов
въртиш си я някак
не знам как да застана
в корици ми е студено
от бясното ти гонение
а гол си изгарям
ставам на пепел без линии
но пак намираш място
върху мен да надраскаш
нещо като стихотворение
което може би някой
би примляскал
в четене.

Няма коментари:

Публикуване на коментар