неделя, 20 март 2011 г.

Признания от вчера

Не съм била пияна снощи, нямам публични изпълнения. А снимчици на подаръци не цъках. Днес докато домашната ордия спеше и аз сложих фасула, видях дъното на тенджерата. Нещо се позалющило. Та се досетих, че никога не съм желала кухненски уреди за подарък. Не за празник, не за делник и за през седмицата. Това е необходима вещ за поддържане силата на домочадието. А и някоя тава разбира се.
Та тъй като на жената угода няма, днес се сетих със закъснение нещо. Исках подарък тенджера, ма не каква да е.
1. Да си доставя сама продуктите.
2. Да готви седем различни манджи.
3. Всички да се готвят за трийсет минутки, може и по малко.
4. Да се мие сама.
Може да е в комбинация с тава, за нея се отнасят същите условия.
Така хем печката няма да уфти от мен. Всички ще са доволни. Ако не са, ще обвинявам съответния съд. Сега съм аз разбира се.
Моята любима рецепта:
1. Една несвърщваща криза.
2. Едно наобикалящо, празно шише от приватизация от олио.
3. Един стар тиган от преход.
4. Яйца от много политически очи.
Всеки си ги готви по желание.

2 коментара: