Майката на Любчо наистина скочи. Не и ́ идваше въобще да готви. Или по скоро забрави затова, при пламналата си мисъл да ги накаже. Те си мислеха, че не знае всичките им скривалища и тайни места. Само, че като ги устройваха забиваше тревога като от гаубицата на градушка. На оная черната от шейсет и шеста.
Първо ще провери землянката, която прокопаха под кочината на дяда ти Танаса. При това бедствие, животното от сто и петдесет кила едвам не пропадна. Малко остана да се разколедяват през септември.
След това ще види у Мита, отсреща. Там като зрееше черешата, я издебнаха. Замина жената при роднини за три дена. Отсякоха най големия клон, че им пречи да си строят чардак.
А може и на тавана у Вълю. Не на къщата де. На пилчарника. Там се събираха да играят Покер, а оня косматия ги вардеше. А той горкия, Вълю де нали недочува, се заучдваше защо не му снасят кокошките.
Може да провери и в общината. Как не я запалиха с другите апаши, още не знае. Събираха се в мазето да правят извънземни пушки. То и общинарите не се свъртат там еле.
Точно до обяд обиколи всички тези убежища и я хвана страх. Нямаше ги. Нито Любчо, нито косъм от другия. Те си хойкаха заедно. Обърна се кръгом със своите кръгли килограми като птичка и забърза обратно. Колкото и да бяха лоши щяха да са оставили някакъв нишан за каквото и да е. И не и се щеше да са избягали от къщи. Не усети кога стигна до кухнята, сборния пункт за всякакви работи. За пореден път днес се стъписа. Този път от...
следва продължение
Първо ще провери землянката, която прокопаха под кочината на дяда ти Танаса. При това бедствие, животното от сто и петдесет кила едвам не пропадна. Малко остана да се разколедяват през септември.
След това ще види у Мита, отсреща. Там като зрееше черешата, я издебнаха. Замина жената при роднини за три дена. Отсякоха най големия клон, че им пречи да си строят чардак.
А може и на тавана у Вълю. Не на къщата де. На пилчарника. Там се събираха да играят Покер, а оня косматия ги вардеше. А той горкия, Вълю де нали недочува, се заучдваше защо не му снасят кокошките.
Може да провери и в общината. Как не я запалиха с другите апаши, още не знае. Събираха се в мазето да правят извънземни пушки. То и общинарите не се свъртат там еле.
Точно до обяд обиколи всички тези убежища и я хвана страх. Нямаше ги. Нито Любчо, нито косъм от другия. Те си хойкаха заедно. Обърна се кръгом със своите кръгли килограми като птичка и забърза обратно. Колкото и да бяха лоши щяха да са оставили някакъв нишан за каквото и да е. И не и се щеше да са избягали от къщи. Не усети кога стигна до кухнята, сборния пункт за всякакви работи. За пореден път днес се стъписа. Този път от...
следва продължение
Няма коментари:
Публикуване на коментар