сряда, 13 април 2011 г.

Дневникът на Ева

Неделя

Бог ми рече, че днес съм най- специалното цвете и имам нужда от слънце, чист въздух и специални благовoнения. Май е доста изчанчено. И без това шест дена мириша куркума, магданоз и балканска чубрица. А и дупката на климатика от камъка ми духа чист въздух.

Понеделник

Дангалака , който се появи и на който му виси морков ама не е, ми спира слънцето. Все застава там където свети и ме зяпа. Гледах си едно хубаво, червено цвете, сега ми се блещи едно космясало и озъбено лице. Хили се и не зная защо. Бях свикнала да си пия сварен сок от изсъхнали черни зърна, а той даже не дава да ги счукам. Вдигала съм шум и съм плашела гаргите, които броял. Боже да беше го заровил в копривата.

Вторник

Трийсет луни прави една колиба и ме остави на дъжда да мръзна като крастава жаба. Реших да замина на друго място да си търся топло, сухо и спокойно, но нещо ме спря. Беше неговият поглед, като на жаден елен. А и колибата беше готова. Малко приличаше на битак и не даваше да донаместя, ама като го изгледах. Дангалака реши да не му викам у у у, а Адам.

Сряда

Стреснах се от вика на мечка. Не беше. Тоя Адам се гърчеше а навън луната още се беше облещила. Накара ме да му опипвам цялото тяло, полазил го скорпион. Ама като изгря слънцето рече, че избягал. Не можах да се наспя.

Четвъртък

Живота ми се превърна в пъкъл. Къде е Бог сега да види тоя мързеливец, който все го юркам да намери нещо за ядене, че станахме вегетарианци с моите треволяци. Съвсем ми се оголиха задните части и две трети от зърната на ребрата отпред. Няма едно листо от палма, да не говорим за кожа от леопард и мода, айде де.
Поне ми гълта манджите и мълчи.

Петък

Избягах и се скрих на едно дърво. Не в една пещера. Но той ме откри и пак ме гледаше като оня елен и се върнах. Не мога без брадата, погледа и смехът му.

Събота

Стана обяд и не дойде и тръгнах да го търся. Заварих го качен на една ябълка а до него една змия. Змията му подава и той си гризка. Видя ме и каза да се кача, аз отказах. Със змията си изтърваха ябълките върху мен и аз паднах по гръб. Адам не запази равновесие и цопна върху мен с парче ябълка върху устните ми.
Змията се изхили и каза, че това бил първородният грях.

Е не казвам сега къде, как и колко......

Неделя

Най-сетне разбрах защо съм специално цвете. И днес съм на чист въздух, в една тайна пещера. Хи, хи, хи.

ПП. Отвръщане на удара, по едномения разказ на Lammoth

13 коментара:

  1. Ха - ха!!!!Ще ме побъркате днес двамата с Ламот :))

    ОтговорИзтриване
  2. Невероятна си, Руми! :)
    "Дангалака реши да не му викам у у у, а Адам..."
    :))))

    ОтговорИзтриване
  3. Ами да можеше и да бъде брей аха а а а :)))

    ОтговорИзтриване
  4. хах, чудесно дневниче :) Браво :)

    ОтговорИзтриване