Донякъде

Написвам намислени чувства
каза тетрадката
кой, ти ли
аз химикалът го правя
ти си подложката
измислица или реалът
на какво ще извайваш
ако гръб ти обърна
ти какво
изпъна се химикала
заменител ли търсиш
фолмастер дебел
да те натиска
думички ще искаш
той в размивано
ще те стиска
или молив
само гума излиза
много дива
и се чувстваш
празно щастлива
само си мрънкам
а ти се дуеш
вчера каза
ще правим изкуство
а днес ме обиждаш
сякаш сме в пусто
ето моята мастилена ръка
измънка химикала
и да чакаме
утринната синева
заедно ще пращаме
луната да пази
сънища снощни
и с нас
денят ще започва
така е
рече тетрадката
ще започвам
изписана страница с теб
думите
няма да имат граница
донякъде.