петък, 29 април 2011 г.

Страничка17 - Игрално поле

И всичко стана на кълбо. Не беше упоменато, че кученцата бяха бели а както знаете Лъв рижав. От това обаче в търпанята не личеше кое е Пуфи, Муфи или Гуфи, толкова бързо се търкаляха. Само една оранжева топка подскачаше от време, на време на метър височина и пак на въртоп.И тъй като тортата беше смъкната на нисък поднос, повлякоха и нея. Вече не се виждаше кой,кой е.
Изведнъж всичко спря. Една едра фигура, навярно лъв защото кученцата бяха дребни, се изправи като държеше в устата си нещо като остатък от млечна дръжка, която преди май е била на мака. Застана пред майката на Любчо и я поднесе, като мигаше на сладки парцали. Зад него все още лежяха цопнати трите малки противника и не можеха да станат, омазани с сметана, шоколад и даже с черешки на ушите.
Преди още да започне всякакъв вид караница, бабата която беше дошла избута втора торта по плота, Любчо се захвана да чисти а Лъв подкара кученцата навън. За нула време кухнята светна и всички се зачудиха къде са виновниците.
Излязоха навън и ги видяха да се пличкат с вода в тавата за конфитюр, която беше пльосната насред лалетата и зюмбюлите. Там където беше минала тавата имаше вече втора пътека до оригиналната, а цветята бяха смачкани или натуряни из водата.
Любчо изпадна в истеричен смях. Първо нямаше да го отнесе този път, защото два противника са си два. Второ не знаеш как са я свършили, но беше адски смешно и въпреки очаквания пердах все пак, този път искаше да е в играта.
Секна му смеха, защото майка му и баба му го гледах като ядосани биволи. А и си бяха сложили ръцете на кръста, опасен знак. Видя как доста граманите им сенки се приближаваха към тавата, като всяка от тях държеше тънка шибалка. Само, че когато вече им оставаха три крачки, пейзажа се раздвижи. Четрите фигури изхвърчаха като самолет-бомбадировач, като след тях остана диря от червени листа и зелени дръжки. Стигнаха до сайванта и Лъв се метна горе. Легна по корем за да подаде лапи на Пуфи, а отдолу го подпираха другите две. Така измъкна и Муфи. Обаче оставаше въпроса с Гуфи. Погледна със крайчеца на зелените си зорки очи и видя, че бабата и майката на Любчо са на опасно-близко разстояние. Отдолу той Гуфи, подскачаше обезпокоен от шибалките, и от тези рипания Лъв хептен се слиса. В един момент двете шибалки ахааа да стигнат гърба на Гуфи...

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар