петък, 29 април 2011 г.

През оградата

- Пено, що не си пред телевизору да гледаш кралската свадба, мари. То едни гайтани, рокли и един куп народ. Яйце да фърлиш няма де да падне. Кату раздават социални или кату прудават банани в граду на примоция, няма толкуз народ.
- Аз ут сабахлам съм там ма, в градината. Един куп троскут искарах, кат гайтаните на Петку куга беши млад. Сляпото куче е измъкналу всички картофи, пустичку да опустей. Един не можах да извадя. Хубаву че от социалните дадоха четри кила брашно и един пакет макарони. Ни е без нищу я. Аз гу забърках на Гошку прасето, че не става за хора. Сума народ чака от него на зима.
- Ма да видиш каква голяма църква и как пеят, нищо че не им разбирам и ми загоря манджата.
- Как да ти чуя петела как кукурига ма Маро. Градината съм почнала да посявам с бамя. Даже кукувицата не чух тая година. Ма се надявам на още няколко годинки.
- А, Пено да видиш тия принц и булка какви са хубавки и говорителите. Как хубаво превеждат също кат народна песен или приказка. Излизат вече, венчаха се ауууу.
- Айде Маро, нямам време за приказки. Ще ходя у Гицка да ми даде едни цветя за градинката. Козата се запиля. А и децата чакам. Да видиш внучето какво е хубавко. Тъкмо сега ще търся и котката с котенцата, че съм му заделила едно бяло също като булка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар