Въглен невидян

Когато някога умра
не искам
да ми палиш свещи
сълзи да лееш
егоистично
забравените мигове
да търсиш
да се заравяш
в нищото
сега е съществуващо
мъждукане
изкривено от суета
разбъркана
в множеството фигури
на силует
на няма красота
цъфти ли
късаш и листата
мириса разпръскваш
с ръка
като зараза
остава гола
с дръжката пречупена
наведена
за капчица роса
Когато някога умра
не искам свещи
забравил си ония двете
на живо
да не пламтят
тогава и клада
не ще да стопли
студовете
днес въглен невидян
чакам своя огън
да засветя.