Домът е там

Домът е там
където
болката изтича
остава суха
не иска да расте
грижата
на две се тя разсича
лошото не влиза
чака го магия
от четри ръце
Домът е там
където
усмивките сами излизат
като грим
без кутийка с цена
няма цвят
всяка тяхна риза
а са една
без огледало и без правила
Домът е там
където
слънцето не гасне
в отсрещните очи
дори по вечерите е ясно
свети ярко и блести
Домът е там
в сламена колиба
с мечти от пръчки
листенца топлина
без стени
от сиви чувства
светещи стъкла
или пашкул с метална
красота
Домът е там
където се почуства
не пътник, слуга
или пък гост
дори не е стопанин
защото ще е сам
Домът е там
при зрънцето Любов.