вторник, 19 април 2011 г.

Неизвестното на красотата

Отваряш
няколко врати
помисли
ще влязат на талази
нали
все същата наредба
си стои
през пролука
поглед ще надникне
дали остана
крак от маса
и трохата стигна ли
в боклука
гладът завързан
от няколкото часа
ни в бяло, ни в черно
а самотата
някак си сколаса
да събере прозорците
покрай стените
празните талази
зазидаха вратите
остана лъч
от ключалката
да чака
да седне на земята
течението да спре
тишината да избяга
самота да не се случи
а неизвестното на красотата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар