понеделник, 18 април 2011 г.

Свят от сенки

Понякога си мисля, дали сърцата не се преобръщат. Стават нещо друго. Поне с тия около мен. В един момент настава такава тишина и започвам да се оглеждам да не би всички да са умрели. Просто виждам фигури в които ако не тупа нищо са призраци.
А предния ден са показвали признаци на човешко.
Дали не е мит, че сме добри. Или се правим на такива, само ако има кой да ни забележи и да се разнесе. А иначе да подминаваме...
Не зная кое по напред да кажа. Никой не е всемогъщ и все богат, но един непринуден жест към нуждаещ и един хляб към гладен, без това да се отбелязва. Не е кой знай какво усилие.
А на някои души́ е!
Вместо това си завиждаме и за прашинка успех. А ако някой сгреши, което се случва, го затрупваме с плюнка.
И сякаш в изминавашите години ставаме все по - лоши. Не ни трябва ледников период или някакъв измислен потоп. Накрая ще спрем да си помагаме, говорим и да се обичаме. А дори най -силните имат нужда от това. Дали няма станем свят от сенки?!

ПП. Не знам защо, но някак съм усещала истинските и някак все си оставах сама през годините. Не че съм се карала с някого, просто имахме повърхностни отношения.
Днес срешнах една истинска приятелка, която не съм виждала от години. Не съм имала други като нея. А и е част от единственото ми бивше, любимо, работно място. След своите лични борби сега е една доста успяла жена. Заминава в Тайланд на международен курс по масаж.
Този пост е за нея!

Няма коментари:

Публикуване на коментар