на самотата в глъчката
стените приближени
не говорят
подът ням отстъпва
отритнато пиян
единият чорап
в без чифтна топка
свит в ъгъла
чаша неизпита
напукано лежи
завесата въздиша
съдрана и оголена
без щипки и звезди.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар