понеделник, 2 май 2011 г.

Предател

Знаеш ли кой е най - приетият предател.
Оня който затрупваш с бетон от време и вериги с години и си мислиш, че ти властваш. Сякаш ти е бил забранено бреме, което трябва да си скриеш. Или си си мислел, че все пак нещо си направил за него и той ще ти е вечен до гроб. Само като го усетиш ще надбягате вятъра, ще над светите слънцето и ще се слеете в едно.
Докато той не реши, че е използван а ти го затваряш защото не му времето да му облизваш раните. А уж бяхте едно. Или скрито ги кърпиш и го буташ в ямата. И вече си спокоен и безразличен. Обаче не ти е идвало на ум, че на него не му стигат звездите, небесата, пространството, пътищата, прахът, цветята и точките за да си излезе и да намери за кого пак да тупти. Не го интересува искаш или не, защото сърцето е предател. Днес го приемаш за истина. А утре..

Няма коментари:

Публикуване на коментар