утре ще плаче
неразгадан
от омраза и от обич
пиян
в огън ще стъпват
няма време
дори да се влачат
защо се раждаме
да мразим, раняваме
и кървим
бавно да падаме
да лазим
изправим ли се
любим страстно
кого
коя е вътрешната сила
спира, пуска
или засилва
дадена посока
всъшност
истинската се е крила
в момент си сам
изхвърлен и изигран
дори от тишината
пълзиш
изправяш се леко
раздаваш
на завоя
стъпките отминали
рисунките скъсани
мечтите изхвърлени
живот в хаос
или скритата си страст
Днес света се усмихва
а утре плаче...
от нашите стъпки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар