увисналия спомен
габърите бучат
по рамка без стъкло
вятърът засмуква
загубено начало
заплетено в страх
покрито с одеяло
краят
някъде покрит
не усетил стръв
толкова е див
изчаква
своята минута
раздяла
или победа за
Обичам те.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар