петък, 13 май 2011 г.

Моите дълги редици

Като постелята страстна
ги търся
студ сънен и тъмен
е стиснал
топлото дремещо
в скритият блян
изгърбен е смисълът
горещият
вързан и скрит
нейде без дом разпилян
прашинки разнесени
в забравеното унесено
две трети се връщат
сякаш мисъл насъщна
с трепет на дом
за завръщане
нареждат се жарко
като мигове малки
откраднати
от всекидневният марш
увиват се страстно
понякога бясно
моите дълги редици.
но все ги подреждам
неясно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар