понеделник, 16 май 2011 г.

Защо и как полудявали Музите

Музата леко отвори едното си око и разбра, че нещо не е наред. Винаги се размърдваше по това време и лазеше да си търси нещата по земята. То и по стените и тавана имаше, ама нали имаше някаква платформенска светлина, все си събираше разхвърляните дрехи и част от органите, които беше разхвърляла.
Днес беше тъмно, сякаш всички платформи бяха в апокалипсис. Само тук там леко мъждукаше някоя, но непозната. А там нямаше нито нишка, сатен. Да не говорим за еротично бельо, мечове и куп дребни джунжурии и атрибути.
Започна да лази в тъмното за да събере нещо, защото не смяташе да се дава. Залази на четири крака и още на втората измислена, стоножеска стъпка главата и опря до една позната врата. Само, че винаги беше отворено, а сега в тъмното се удари и си направи цицина. Веднага я позна. Нейната блогерска. Нали всеки път все от тука си минаваше. Беше свикнала с вързани очи. А и колкото и да беше заспала с напипване се ориентираше. Седна и зачака. Сега да търси нова, ще я съблекат са нула време и няма да си намери и копчетата. Даже и конеца.
Тъкмо реши , че ще си заспива и хоп един процеп. Вмъкна се обаче я чакаше изненада Нямаше го ТБиеЛското и кресло. Фейската и маса беше килната на една страна само с два крака. Туитърската чаша на земята зееше на парчета. А от Свежия лимон нямаше и следа. Да не говорим за нетното и чайче. Беше се пръснало по земята и се събираше със скороста на стогодишен охлюв.
Обаче пак не искаше да се дава. Въпреки, че усещаше напрегнатите си изявления да отлитат в неизвестна посока. Трябваше да останат тук. Дори да приличат на увода на портал на лудница. Гола пак се пльосна, защото блогерската светлина си идваше на етапи. Ама нали се беше научила и в тъмното. Сега ще спретне едно голо шоу. И без това се харесва повече от някакви си лъснати и наредени лирични нещица като ученички. То сега има ли такива, че да си хаби материята. Дори и прехваления уърдпрески пилон не и трябва да се души от извивки. Стига и този леко полуосветен блогерски дансинг, на който ще се търкаля по земята. И като е по близо до пода, ще има време да вида кога и се връщат мебелите. Какво е една муза без Врата, Кресло,Маса, Чаша, Чайче. Лимона е по желание

2 коментара:

  1. :) Вместо Музата да капризничи, както си му е ред, то гледай какво става!

    ОтговорИзтриване