Все прокарва пръсти. Попива топлината и свива в юмрук, сякаш ще избяга. Допира се нежно по ръба и леко го дърпа от горещия дъх . А духът се вие нагоре сякаш иска да полети в един нов свят, само за двама.
Несъзнателно забива пръст и болката я връща към нащърбеният край на чашата. На дъното е само утайката от едно самотно кафе. Пръстите са стиснали дръжката. Само единия се опитва да се измъкне и размазва кръвта.
Дали в дъното се виждат пътища или все още витаещите пари на кафето наоколо вещаят среща, не се знае. Но ръката стиска празната чаша, от топъл порцелан.
Несъзнателно забива пръст и болката я връща към нащърбеният край на чашата. На дъното е само утайката от едно самотно кафе. Пръстите са стиснали дръжката. Само единия се опитва да се измъкне и размазва кръвта.
Дали в дъното се виждат пътища или все още витаещите пари на кафето наоколо вещаят среща, не се знае. Но ръката стиска празната чаша, от топъл порцелан.
Няма коментари:
Публикуване на коментар