- Не искам бал, не разбрахте ли вече! Искам да се върна в Неозойската ера, може и като маймуна. Ама вие ме разнасяте като такава.
Първо обиколихме всички модни къщи. Даже не ме питахте дали искам. Не вие ме научихте само да искам.
Още от малък , всичко което не сте могли да бъдете, го струпахте на мен. Дори ми вкарахте в пилешкия мозък, че съм центъра. Само, че аз искам да съм някъде в страни и да си правя каквото си искам. Не вашето каквото, което е все правилното.
Сега искате да ме облечете, че да се отличавам. Колкото по скъпо, толкова по добре. Само, че всички наоколо се стремят точно в това и ставаме стадо пауни. С едни фалшиви опашки, които след тая цялата дандания наречена бал ще се чуди как да си връща кредитите и какво да яде.
И джип неща. Нито колата на поредният ми роднина , за която ходихте да лазите. Ама вие да не сте паднали от небето и да не мислите, че другите не знаят. Ми не е наша, разбира се. Как от панелка седемдесет квадрата и родители с минимална заплата и половина ще има такова нещо. Мания някаква ви е хванала за показване.
Само, че аз не искам да играя това хоро. Нямам книжка и не искам шьофор колега баладжия. Не ми се умира, разбирате ли! Не искам да ми правите паметник до някое дърво и да идвате после там да ми палите свещи. Ама нали вие би трябвало да ми кажете как да си оценя живота. Каква е тази свобода която сте ми дали и не я разбирам.
Искам в неозоя. Като стана достатъчно голям да държа лък, стрела и копие и да си отида в моята пещера. Поне ще бъда гол, не само класически.
И ще имам други ценности, ако успея да махна тези които сте ми оставили още докато съм бил само една клетка.
И все пак ви обичам. Защото ако ви нямаше, дори и тази клетка не би съществувала.
Но, не искам бал!
/На всички деца, които са загинали нелепо по пътищата на България в разцвета на силата си!/
Първо обиколихме всички модни къщи. Даже не ме питахте дали искам. Не вие ме научихте само да искам.
Още от малък , всичко което не сте могли да бъдете, го струпахте на мен. Дори ми вкарахте в пилешкия мозък, че съм центъра. Само, че аз искам да съм някъде в страни и да си правя каквото си искам. Не вашето каквото, което е все правилното.
Сега искате да ме облечете, че да се отличавам. Колкото по скъпо, толкова по добре. Само, че всички наоколо се стремят точно в това и ставаме стадо пауни. С едни фалшиви опашки, които след тая цялата дандания наречена бал ще се чуди как да си връща кредитите и какво да яде.
И джип неща. Нито колата на поредният ми роднина , за която ходихте да лазите. Ама вие да не сте паднали от небето и да не мислите, че другите не знаят. Ми не е наша, разбира се. Как от панелка седемдесет квадрата и родители с минимална заплата и половина ще има такова нещо. Мания някаква ви е хванала за показване.
Само, че аз не искам да играя това хоро. Нямам книжка и не искам шьофор колега баладжия. Не ми се умира, разбирате ли! Не искам да ми правите паметник до някое дърво и да идвате после там да ми палите свещи. Ама нали вие би трябвало да ми кажете как да си оценя живота. Каква е тази свобода която сте ми дали и не я разбирам.
Искам в неозоя. Като стана достатъчно голям да държа лък, стрела и копие и да си отида в моята пещера. Поне ще бъда гол, не само класически.
И ще имам други ценности, ако успея да махна тези които сте ми оставили още докато съм бил само една клетка.
И все пак ви обичам. Защото ако ви нямаше, дори и тази клетка не би съществувала.
Но, не искам бал!
/На всички деца, които са загинали нелепо по пътищата на България в разцвета на силата си!/
Браво!
ОтговорИзтриванескромно благодаря
ОтговорИзтриване