Под всичкото

Нима си мислиш, че цветът е вечен и съдовете идеали. А пътищата са ги изпекли.
Я си представи за джавкащите локви от дъжда на времето.
Първо ще падне гланца, който старателно си наслагал. И след това ще се видят всичките пукнатини. Не опитвай да ги замазваш, времето личи. После ще потекат цветовете, дори и бялото. Накрая ще се оголиш като крушенец на безличен остров без премени. И само онова което тупти ще показва кой си.