Намислено

Пак ще си броим
пръстите
ще надничаме
под гънките
събрани в шепи
ще ги стискаме
да има и за после
погледите ни изнесени
ще се завиват
със звезди
да си светят насаме
унесено
отпадъците тайни
ще падат в краката
а те като деца
ще се настъпват
да си мерят стъпките
последните
понякога ще се сбъдват
под намислената ни дъга
на две самотни, страдащи
сърца.