събота, 28 май 2011 г.

Сянката на манлихера

Размърда се. Някой тихо ходеше по коридора и приближаваше към вратата.
А до него мястото беше празно. Разстилаше се само някаква незнайна миризма на мускус, която можеше да му струва главата.
Потърси си манлихера по навик. Нямаше го. Беше изхвърчал нанякъде, а чаршафа стягаше кракът му. Не повече от глътките които се повдигаха на разцепени секунди. Даже не беше ги усещал така през нощта в един необуздан секс.
Не знаеше защо го направи. Нали беше наемник. За всичко си имаше часове. Точно определени и отсечени и затова оцеляваше.
Всичките му сетива бяха като на куче. Не някое което знаеше само легни-стани и после в луксозния кош. Куче боец, но без стопанин. Което винаги трябва да убива и да е нащрек, иначе ще умре.
Само, че сега лежеше гол и проснат в една спалня, беззащитен като бебе. В тъмното не напипваше дори дрехите си.
Ония очи са виновни. Като ги погледна и потъна в бездна.
Уж клиентка някаква, отначало дойде. Една такава малка. Искаше да убие баща и. Той дори не попита защо. Някак погледа и подсказваше, че има нещо. А и беше си изградил схема . Там от вътре издаваше присъди без да пита. Някакво усещане, че на този живота му е сбъркан и той е поправителното.
Пак попипа с ръка за пистолета, като мислеше че живота му вече е до врата и натиска. Не в него самия. Той отдавна живееше механично.
Ставаше и хукваше из гората да заздравява обвивката си от мускули, която щъкаше като верига за оръжие. Пробягваше камъните с босите си крака и се хвърляше от една висока скала. Въобще не усещаше студа на водата. Само понякога ако е валяло дъжд, забелязваше дъгата. И толкова.
Май снощи стана нещо като дъга. Само, че малко по голямо. Нея виждаше с крайчеца на окото и леко му се разтуптяваше. Снощи отвори широко очи. Толкова, че забрави за стотиците отмъстители. ,които все пак защитаваха своите изгубени идеали. Или по точно го смятаха за убиец.
Приплъзна се до леглото и изхвърли настрана все още мускусния чаршаф. Не обърна внимание на леките болки от драскотини на страст. Бяха мижави в сравнение с изстрела на някоя карабина. А и нямаше време да анализира тяхната потребност. Чувството му за самосъхранение се беше събрало във всяка точка на тялото и независимо от голотата , която вече не усещаше се стегна. Всички влакна по него бяха готови за бой.
Една грешка. Живот или смърт.
Бравата леко се наклони и вратата се отвори. Той се надигна, готов да защити и последната своя клетка.
- Скъпи, закуската е готова. Сложих ти дрехите в пералнята и не би имал нищо против да отидеш до банята гол. Нали не си забравил, че ще ходим на лекар. Знаеш какво можем да чакаме.
Наемникът бавно се върна в леглото и се отпусна. Беше забравил, че скоро се ожени. Живееше друг живот и сега трябваше да защищава двама. Не, може би трима.
Бяха виновни онези очи, които светнаха преди малко. Ще отиде все пак да потърси манлихера си, ще му потрябва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар