Заспива като самотна рана
в люлка от забравени игли
посягам някоя да хвана
тя хвърчи, натиска се боли
отдолу локвички разбити
от надежди за пристигнали неща
те са нейде лекичко прикрити
или ги няма, заровени в пръста.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар