понеделник, 15 август 2011 г.

Ела, ела...

Не знам защо думите ми клети
се редят в рими
или нещо оприличаващо се на куплети
дори несигурни и бледи, нежелаещи победи
изплува ли едната
другата за нея се завързва, сякаш е позната
не помня предната а другата излиза
разголена и малко смачкана
натъкмявам някаква себеподобна риза
и пускам да се размечтае днес
утре ще нещо като задраскано
думите като крадци, обират част от мен
или приятели
изкарват пари черни
минават за секунда по разрошения ми перчем
и се оглеждат в огледалата две
очаквайки назидателни
излизат да заместят нещо
или рисунка на игривата мечта
коя съм аз, че срещу тях да се облещя
или да да ги кова зад скритата греда
те са непретенциозни
не искат стълби и числа
знаят своята възможност
посрещат моята тъга или дъга
и после спомен, с понякога ела, ела.

Няма коментари:

Публикуване на коментар