неделя, 28 август 2011 г.

Някъде из двора

Някъде в задружен двор
живели без да търсят спор
никой не се е изкушавал
другиго да приближава
да да му хвърля прах в очите
да напива цялото корито
да рита преди да пита
да си трупа слама, че да пада
да вдига врява със тояга
да посяга и да се засяга
да седи високо и да бута на дълбоко
да рушка на тъмно и без крушка
докато веднъж сред двора
някой тайно не постави къщичка с отрова
ще речете как не са полакомели всички
и не избуя щир, троскут и бодлички
това не беше някаква храна
а основа за палат и твърдина
всеки си помисли
що да не съм аз
останал глух за другите от раз
всеки почнал другите да дебне
да не спи в нощите да прогледне
да премине най отпред
да излъже с прах без ред
да изпие всичко за да има сила
да изрита в калта открита
да си трупа още по нагоре
да вземе тояга и да вика, не само да говори
да посяга към чуждото засягане
да бута в тъмното докато забалбукат
докато се усетят всички
не останал ни палат, задружност
а само дупки единички
всеки се стремял да се окопава
за да се пази
но затънал там и сега си лази

Няма коментари:

Публикуване на коментар