тихо и без глас
с очи да те изпивам бавно
без да питам
дали с днешната ми глътка
или утрешния час
разстоянията неопределени
не ще са пречка
да чертая устни като фар
да духам в разделени клечки
той ще свети
огънят си дал
думите ще скачат като жаби
в собствен дъжд
в локва ще се смажат
или на голата им кожа изведнъж
криле ще се покажат
да се загубят
в сърце да се родят
Дали ще те обичам
тихо и без глас
ще влизам леко да приритвам
по теб в незнайният ти час
времето е като река в пустиня
заминава без никакви следи
аз искам с теб да си отмина
и в пясъка нещо си цъфти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар