вторник, 6 септември 2011 г.

Композиция

Не искам да съм оная гара, през която влаковете само преминават. Бързи са, а аз само им галя с поглед повърхността. Докато се усетя и стрелките се сменят. А те все си гонят вятъра.
Нима си мислят, че ще им махам с ръка!
Не искам да съм пътника, който маха през прозореца и обещава да се върне. И той за малко е слязъл да изпие едно кафе.
Не искам и кафето изпито да съм. След това се качват от това поостаряло кафене и бягат на централно място.
И това място не искам, защото се сменя пред огледалото преди тръгване и чакане на перона за поредното пътуване.
Не искам и да съм пейката от перона, която още пази спомени от снощи.
А влак никога не искам да бъда. Днес лъскава и преминаваща, утре напукана и забравена.
Може би ще искам да съм болта на релсата....

Няма коментари:

Публикуване на коментар