сряда, 7 септември 2011 г.

Не знам, но усещам

Живота е като врата за гости. Идват и си влизат непоканени. Някой с гръм и трясък те подсеща, за борба със себе си.
Следващия се промъква като крадец, влиза и обира всичко неподправено.
А друг се показва гладен и те ръба, сякаш си храна. Изяжда ти пътеките излишни до една. А между тях може би и истинската.
Някой си си идва като градинар или приятел и ти посажда цветенца за душата. А те осъмват обрани, изскубани и смачкани пак от гости.
А има и такъв да раздава дрехи. Ако погледнеш всичките си образи ту нови, ту дрипи сякаш са използвани.
И една непредвидима. Донася се когато си поиска. Никога не е в крак с времето. Като ти хване в началото на масата и ти я стиска, защото е пълна със сила. И си тръгва бързо.
Но ако пристигне по средата на живота на счупената ти трапеза се впива и чака. Сякаш залъкът ти малък и сух би я преситил.
Живота е като врата за гости. Идват, заминават но някои остават.

Няма коментари:

Публикуване на коментар