да си изписвам утро
когато някой
с облак все стои
затъмнява го бездушно
тихо и самотно е
дори и буря не гърми
Защо ми е
да си изписвам нищетата
някой друг по нея да върви
не потъва
а драска с краката
неми мостове си гради
Защо ми е
да си изписвам пътя
по него никой няма да върви
освен каишки и отстъпки
посоки, камъни дори
Защо ми е
да си изписвам синевата
като е безкрайна
и толкова гори
там нейде чака слънцето в позлата
и черни някакви следи
Защо ми е
да си изпусна на листа мечтата
днес като печат да не лети
с думи е като песничка изпята
а утре друга да звучи
Защо ми е
да си изписвам и душата
кога се смее и кога тъжи
нали без думи някой ще я чака
усетил
как безпаметно кръжи.
Великолепен стих! Поздравления! За мен беше удоволствие!
ОтговорИзтриване