сряда, 14 септември 2011 г.

Изядени дни

Пак скърца като гладен скитник
не постигат дните
а следите като дамга
оставени за нечии крака
кънките нещо натежават
небето все се нажежава
а тя наплюва
дали не се преструва
на негатив
да чака някой силен и прекрасен
бял статив
четките по него да пробягат
ако им стиска
да не ги накажат за своеволие
да прерисуват песента на лилия
вместо жабешка и тинеста идилия
Пак скърца
като гладен скитник
захапва дните от нищо непротрити
чертае план с всякакви неволи
а радостите ...на нашата си воля.

3 коментара:

  1. Ама тая сутрин сте напправооо ... мрак, Мрак и МРАК ..., чат-пат драматизъм! Извинявай че на теб си го изкарвам, но те прочетох последна. :D {}

    ОтговорИзтриване
  2. на теб ти е простено, винаги {}

    ОтговорИзтриване