сряда, 21 септември 2011 г.

Аз и котката

Всяка сутрин точно в пет
с котката напираме напред.
Между моите кафени капки
играем някакви игри в загадки.

Нищо, че народа още спи
намираме си залъгалчици добри.
Ластик носим в коридора
между вратите ни е зора.

Може боб или хартия
важното, че става патардия.
Котката ги хвърля на кълбета
аз помагам, слагам на крачето.

Ако взема да забравя
да седна да си драскам и да се мотая.
Настават някакви закачки
мявкане и бързи крачки.

Така докато се разбудят всички
и заемат позиции добрички.
Само, че котана вече спи
а стопанката и на компа си седи.

Почиваме си няколкото часа
и оставаме играта да си втаса.
На обяд ако някой е залягал
тогаз ни се играй и ни се бяга.

Ако замина по задачи, да изляза
мъката я влачи.
От тъга шкафове отваря, изважда дрехи
накрая тихичко си ляга.

И така до вечерта
в игри на буйнали етапи.
Аз и казвам, Суске стари сме сега.
Тя се блещи, започва да ме хапи.

Лягаме уж вече да заспим
тя бута крак и драска с нокти.
Като се събудим в пет заедно вървим
с целувки и игри, никак не сме кротки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар