петък, 16 септември 2011 г.

Стана тя, каквато стана

Още не пристъпила новата учебна година и екшъна се започна. Ха сега да видим как ще обвиним някой друг . Щото иначе ще излезе, че пребиването на съученичка и препиването с концентрат на шестокласник е нормално състояние на деня.

Иначе казано, ако попитаме по средата на учебната година кой аджаба е крив... Да питаме и то родителя на побойничката и на препилото ще излезе, че училището е виновно. Я компанията в училище ще е крива. Учителя не е достатъчно добър пазвантин. А бодигарда е бил на друг етаж.
А ако е станало извън хоризонта на училището , може някой да го нарече нормално всекидневно действие. До момента когато не стане така, че да има жертви.
Вярно е, че в училищата цари хаос. Също така има доста безотговорни учители. Или бодигарда е пенсионер и е сам за големия брой ученици. А ако те си изберат да си правят нещата малко по- далеч, става по- интересно ако нещо се случи.

Не сме ли ние родителите тези които доста преди училище имаме допир с децата. Дори да се омешат с уличната среда, поне да им създадем чувството за съхранение и цената на живота. С какво помагаме ако ги защитаваме дори и мълчаливо пред обществото за дребни на вид неща. А може би два юмрука и две чаши твърд алкохол ги правят големи хора?!
/ние се правим на кьорави, т'ва си е/

Аз си спомнян случай, който не за първи път цитирам. Две доста големи момчета се сбиват в двора на училище, обградени от кръг ученици и учители тук , там. При един невнимателен удар в слабо място, едното почина. Никой не се е намесил при започването на побоя.
Дали не е присъщо вече да се гледа всичко като на жива арена?!
Не обвиняваме себе си, нали. Дори когато станем жертва. Ние или някой наш близък. Все някой друг ни е виновен.

Няма коментари:

Публикуване на коментар