събота, 17 септември 2011 г.

Оправдателно

Да не мисли някой
че докато си спя
само стихове в редици си редя
ще бъде откачено
кошмар в рима
или фантазии в куплети подредено
там нейде в съня
ни срички, ни думи, ни изречения
само музата проклета се е прикрила
преструва се на птичка лекокрила
само чака ранобудна мисъл
проклетницата мила
рови още в тъмнината
щом усети
да мига окото на душата
завира се в думи тайни
вади касетки и сейфове незнайни
не зная как главата си провира
но знае всичко
заключената мисъл и съня от вчера
тя ги дърпа да прави сбор
аз подир нея замазвам
с някакъв подбор
накрая някак си ме изиграва
диктува всичко
и някъде се спотаява
и като погледна наще рими
уж общи
тя музата наваксала отпред
аз догонвам на буксир в дъното
облещено
сричките и пощя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар