Незнаен юнак

По калдъръма тропа
конче бяло
юнак не размахва сабя
а сърцето свое цяло
да остави своя знак изписан
невидим
с тайни знаци изографисан

очите му кат куршуми
стрелят искри
улучват в тъмнината
сенки в игри

ръцете му кат върхари
носят синева
но с допир ще ударят
страшната ламя
в душите стари

сърцето му надбягва бързо
кончето в бяг
дали ще мрази с него
или ще люби лудо
незнайният юнак.