на капка в чиния на душата
защо ли прибора тежи
а те като горчилка стара
стоят не прибрани
не преминават лесно
нали
а красотата и ги храни
после като сит лъжец
нагоре се обръща
всъщност
пепелта брои
на стъпки ги обръща
гази кал едвам, едвам
в своята си същност
ще отиде там с мръсна срам
с пръски от извадки
две искри ще светят там
неизгасени от тези дълги капки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар