неделя, 9 октомври 2011 г.

Сънуван рай

Като миналата есен
я пратих
не отлетя с лястовичките чудесни
остана си
да стиска зъби с мен
до оня мрачен януарски ден
и предния
седяхме на оная стара пейка
с мътния и още не разбъркан
чай
влаковете преминаваха безкрай
не слязоха нашите очи
като в саван да ни покрият
от нас какво
пламъче да заблести
от искрата на пролетни лъчи
Като миналата есен я пратих
но остана с мен
времето било чудесно
дори и оня януарски ден
щом излизаме в мрака
и гледаме
днес очите примигвайки да чакат
нашият сънуван рай
тихо иде
нашият влак си трака
и кой поглежда от прозореца
познай.

Няма коментари:

Публикуване на коментар