събота, 8 октомври 2011 г.

Луд

Някои дни всичко е като на лента. Завърта се автоматично.
Едни и същи празни погледи, никакви усмивки и нямо безразличие. Събуждат се обикновените хора и започват да пъплят като призраци. Или като роботи с копчета. А тези копчета всеки може да си ги щрака.
Сега някой ще каже, нямат ли гнус от опипване. Не знам, може би. Но за хубави неща явно не се бутат или няма такива и машинално всичко отива на лошо.
И защо роботи?
Човек би ли пребивал или убил свой близък за имот, нива или нещо материално?! Сякаш са чакали тази демокрация за да се нахранят със земя и тухли.
Надявам се ако не дай боже стане някакво бедствие, нещо отвътре да им мръдне. Също така, ако не техни роднини някой 'чужд', да им помогне. Дори да знае, че са изгубили разсъдъка си преди това.
Човек като си отива от този свят когато му дойде времето, не носи нищо подир себе си. Но винаги остава мъката, която е причинил. Защото хубавото се забравя лесно, не боли. А и не правиш добро да оставаш в историята, нали.
А иначе всеки може да се порадва на разни дреболии. Ако не се срамува или не се страхува да го нарекат, Луд.
Дали "човекът" не е на изчезване а добротата да стане клише или дума за употреба без действие?! Времето ще покаже.

Няма коментари:

Публикуване на коментар