петък, 7 октомври 2011 г.

Още има усмивка

Потърсих си вързопа
прашен
да нареждам
връз белия си лист
а той се сви
на зайченце уплашено
макар да беше като вчера
бял и чист

все още не изваждах
думи черни
мислех да нареждам
за любов и страст
но ми бягаха неверно
от призрак, студ
и камшик с власт

сякаш любовта се беше скрила
страстта в зло навираше глава
музата ми
някак си се свила
пишеше с пречупена ръка

мисля да изровя днес усмивка
и надежда с мъничко любов
който я усети ще я дам
нека я постиска
не днес за лошо
някой ден ще е готов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар