Думите потъват в тишината.
Очите се обръщат в мен и ме гълчат.
Спотайват се в тъмнината.
Наоколо е ехо от тъга.
Машинални редове от думи скрити.
Хвърлят се за миг, за да искрят.
Назад в пепел са изтрити.
Усещаш ли, че искам да мълча.
Но, пак отварям устни наранени.
Не искат вече думи да мълвят.
В целувки топли да са озарени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар