Малка проклетия

У у у у, пак застудя
а аз го слагам на кантара.
Лятото кога загря,
викам
що ми ври от вътре самовара.

Ама съм угодия пуста
като две и две.
Сигур проклетията ми лъска,
като надянати криле.

Сутрин ако не блесне бързо,
тъмно ми било.
Вечер бързам да се тръшкам.
Да залязва беееее,
това пусто търкало.

Ония от новините,
за мен си плюли в устите.
А рекламите им диви,
на букли ме навили.

Ша речеш,
че аз съм си платила
да цвъкат мен
кога гурелите не съм си умила.

Улицата ми била на дупки.
После що пък гладка.
Гълтала пари, а к'во.
Не царевица като патка

В магазина промоцията
била изгнила.
Сякаш някой ме натиска да взимам,
докато миризмата съм броила.

Накрая като заспя, гоня и съня.
Не бе кошмарите си гоня.
Все приказки чудесни чакам.
Те бягат, от горе чукат от вечер до сабахлам.

Сега зъбите ми тракат.
Нямам бе.
Слънцето ще чакат.
Няма угодия,
на тая моя, малка проклетия.