събота, 15 октомври 2011 г.

Да усетиш

Дали твърде бързо е бягал живота, а ти си го догонвал. И като стигнеш забелязваш, че този когото си преследвал не е твой а някакъв чужд. Ти си мечтал за по друг, но намираш само остатъци. И се напрягаш да разровиш нещо и да видиш какво търсиш тук. Или да намериш някаква посока, но кратичка. Този път без да си слагаш оня блясък в очите, а само дълбочината. За да не сбъркаш. Защото знаеш, че все пак живота не е вечен. А и ти твоя си го пробягал напразно до сега. Само тук, там си се спирал за кратко, което личи. Но толкова. Затова, колкото ти остава смяташ да караш ей така. Защото може утре и да не отвориш очи, а все има още какво да видиш, нали!
Или да усетиш, но твоят живот!

1 коментар:

  1. напоследък и мен ме занимаваха подобни мисли. е, стигнах до заключението, че това назад твърдо е МОЯТ живот, нищо че в доста от времето май не съм изразявала точно себе си. но пък там, където съм била, съм била аз.

    :-) хубаво е, че всеки миг е начало.

    ОтговорИзтриване