Къща от кокал

Толкова му тракаха зъбите, че чак носа му опираше между очите. Всеки момент щеше да завали сняг, а той се свиваше точно до ъгъла на трансформатора и не знаеше къде му е опашката от студ.
А точно там лятоска беше опикавал като негова територия. На кой му пука сега. Джан, джун кьораво куче не се показваше от никъде. Или само настръхнали муцуни под ръждясалите стари модели мерцедеси.
А и казаните си бяха територия на котаците. Той така измокрен и с подвит куйрук не можеше дори да се качи. Ама как? Оня рижия се беше угоил лятоска с гугутки и сега на капака си беше като лъв. Да се завръща от един котак.
Лятоска не би посмял и казана да помирише щото го обичаха. Хранеха го направо от ръка. Ако ги домързеше, му хвърляха през терасите и цели торби с кокали. Тогава се накани да си направи къща от кокали. Само, че като го напечеше слънцето забравяше и изяждаше всичко.
А ония ти ми кучки като минеха покрай него, кой ще му мисли за къща.
Погледна към казана и видя как някой си изхвърляше боклука и рижия тръгна подир него и се скри. Реши да опита.
При следващата поява на човек се присламчи. Същата оная ръка,която го беше хранила лятоска грабна един камък. Той се скри зад трансформатора и започна да си копае дупка в калта. Може да не е къща от кокал, но нали е на неговата територия все пак.
Или ще бъде на пролет.